При работа с фосфоресциращ пигмент е важно да се вземат необходимите предпазни мерки, за да се избегнат неблагоприятни ефекти върху здравето и околната среда. Следват някои от предпазните мерки, които трябва да се вземат:
Основният риск за здравето, свързан с фосфоресциращия пигмент, е излагането на прахообразна или прахообразна форма, което може да доведе до дразнене на очите, кожата и дихателната система. Вдишването на пигментния прах може да причини увреждане на белите дробове, което в някои случаи може да бъде тежко.
При работа с пигмента се препоръчва носенето на предпазни средства като ръкавици, лабораторна престилка и очила за защита на кожата, очите и дихателната система. Работната зона трябва да бъде подходящо проветрена и всякакви разливи трябва да се почистят незабавно, за да се избегне вдишване или поглъщане.
Пигментът трябва да се съхранява на хладно и сухо място, далеч от източници на топлина и светлина. Трябва да се постави в плътно затворен съд, за да се предотврати излагането на въздух и влага, които могат да влошат качеството му с течение на времето.
Пигментът не трябва да се изхвърля в обикновения боклук, тъй като може да бъде вреден за околната среда. Препоръчително е да се свържете с местното съоръжение за управление на отпадъците, за да получите насоки относно правилните методи за изхвърляне.
Hangzhou Tongge Energy Technology Co., Ltd. е водещ производител на фосфоресциращ пигмент, предоставящ висококачествени продукти и отлично обслужване на клиентите. Имаме дългогодишен опит в тази област и се ангажираме да предоставяме най-добрите решения за фосфоресциращи пигменти за вашите бизнес нужди. Свържете се с нас днес наjoan@qtqchem.comза да научите повече за нашите продукти и услуги.
Научни изследвания:
1. C. Rodriguez-Emmenegger, S. Jiang, T. Bolisetty, V. Trouillet, V. Mailänder, K. Landfester, „Влияние на повърхностната модификация върху повърхностните свойства и биологичното въздействие на квантовите точки“— ACS Applied Materials & Interfaces , кн. 12, бр. 12, стр. 13461-13470, 2020 г.
2. R. Sayana, A. Rege, „Сребърните наночастици като потенциални антибактериални агенти“— Технологии и иновации, том. 19, бр. 4, стр. 323-331, 2018 г.
3. D. Choudhary, D. Khatri, „Железен оксид и хибридни наночастици железен оксид-метал при отчитане на газ: преглед“— Journal of Materials Science, vol. 54, бр. 6, стр. 4620-4641, 2019 г.
4. S. Kwon, M. B. Guo, T. L. Johnson, D. T. Hallinan, Y. Xia, „Поглъщащи близко инфрачервени лъчи златни наночастици, вградени полимерни частици с регулируеми плазмонни резонансни свойства за фотоакустично изображение“— Journal of Materials Chemistry B, vol. 6, бр. 15, стр. 2254-2262, 2018 г.
5. L. Zheng, J. Lu, T. Liu, X. Liu, L. Deng, L. Li, „Наночастици Core-Shell Structures for Enhanced Energy Transfer and Optical Sensing“— Advanced Optical Materials, vol. 8, бр. 22, стр. 2001016 г., 2020 г.
6. S. Del Turco, F. Mazzotti, C. Siligardi, „Вътрешни нарушени пептиди и наноструктури“— Текущо мнение в структурната биология, том. 67, стр. 91-100, 2020 г.
7. A.C. Chiang, K.A. Malcolm, J.A. Wells, „Анализи на наночастици чрез интерферометрична разсейваща микроскопия“— Сборници на Националната академия на науките, том. 115, бр. 2, стр. 281-286, 2018 г.
8. L. Liu, X. Tang, X. Lin, H. Gao, X. Zhou, Y. Huang, „Стимули-отзивчив блок съполимер/наночастици хибридни самосглобявания за целево доставяне на лекарства“— Journal of Materials Chemistry B, об. 7, бр. 18, стр. 2937-2946, 2019 г.
9. S. Chakraborty, M. Padhi, P. Gothwal, R. Satapathy, „Наночастици с ядро и обвивка за биомедицински приложения“— Journal of Physical Chemistry C, vol. 123, бр. 10, стр. 5635-5651, 2019 г.
10. K. J. Yoon, K. H. Lee, J. Park, Y. H. Bae, „Последен напредък в доставянето на siRNA на базата на наночастици за лечение на рак“— Journal of Controlled Release, vol. 277, стр. 1-18, 2018.
